Да подберем добра суха храна за куче или котка не е толкова просто. Ако сте обръщали внимание на състава, написан на етикета, то сигурно сте забелязали отсъствието на важна информация – количеството на различните съставки. А това действително е важна информация. Повечето от сухите храни за домашни любимци се произвеждат от зърно или други растителни продукти. Но кучетата по природа са хищници и трябва да получават храна приготвена основно от месо.
На етикета пише процентното съдържание на суров протеин и сурови мазнини, но само по себе си това нищо не говори. Зърнените храни също съдържат протеин, но той е много по-малко биологично подходящ за храненето на хищници, тъй като те нямат достатъчно храносмилателни ферменти в стомаха си, за да преработят растителна храна. Какъв е смисълът от протеин, който е невъзможно да се преработи и усвои?
Все пак може да се направи оценка за качеството на храната въз основа на реда, в който са посочени съставките на етикета, а също така и по информация, която производителите доброволно са предоставили. Направената по този начин оценка е много по-добра от това да се доверим на рекламите, които производителите правят.
И така – какво търсим в състава на храната:
Месо, още един път месо и месни продукти! Кучетата и котките по своята природа са хищници, затова в храната им трябва да има достатъчно количество месо и ограничено количество въглехидрати. Зърнените култури се добавят в храните за домашни животни, защото са значително по-евтини. Протеинът и мазнините в храната трябва да се идентифицират. Ако не е възможно да го направим, то е трудно да се направи и оценка за качеството на храната.
Ако в състава на храната има зърнени култури търсим пълнозърнести съставки с добро качество. Избягвайте храни, които съдържат части от зърното.
Високо ценим плодовете и зеленчуците, особено там където заменят зърнените култури.
Следва да избягваме храни:
На етикета, на който са посочени съставки с неопределен произход – „месо“, без уточнение какво; „животински продукти“ или „птичи продукти“, без уточнение какви и от какво животно или птица са. Източник на суров протеин и мазнини могат да бъдат най-различни неща и като правило неопределените съставки са с ниско качество.
Които имат в състава си изкуствени оцветители, ароматизатори, подсладители и консерванти – особено такива, които се считат за канцерогенни или са забранени за употреба в продуктите за човешка консумация.
Състав на храните:
Общоприета практика е изреждането на съставките на храната да започва в ред от съставката с най-голямo количество към тази с най-малкo. По този начин основните съставки се посочват на първите места на етикета. В тази връзка много производители правят уловки разделяйки и посочвайки едни и същи съставки няколко пъти. Как става това? Много просто. Например – бял ориз, кафяв ориз, оризово брашно, оризов глутен са части от една и съща съставка – оризът.
Да, има различия в храненето с различните видове ориз –кафявия ориз е по-питателен от белия ориз или фрагменти от зърното – съставки с много по-ниска хранителна ценност от цялото зърно. Подобни аспекти присъстват и въпреки това проблемът с определяне количеството на дадена съставка в храната си остава.
Тази уловка дава възможност на производителя да постави на първо място в списъка със съставките тази, която реши, че му е нужна на първо място. По този начин в храна, на етикета, на която пилешкото месо е посочено на първо място, може да се окаже, че оризът или царевицата са в пъти повече от пилешкото месо. Знаейки това, при оценката на храната трябва условно да сумираме всички съставки от един вид заедно. Положителното при това е, че ако на първите няколко места в списъка са месни съставки, може смело да предположим, че въпросната храна действително съдържа достатъчно количество месо.
Ето и някои примери:
ПРИМЕР 1
Състав на храна: прясно пилешко месо, брашно от пилешко месо, прясно пуешко месо, брашно от пуешко месо, кафяв ориз, пилешка мазнина…
Изглежда отлично. Четири месни съставки на първите места в списъка от ингредиенти. Но трябва да се отчете, че след изпаряването на водата от прясното пилешко и пуешко месо (а тя е повече от 80% от тяхното тегло в прясно състояние), тези съставки ще се окажат по-назад в списъка.
По-вероятно истинското подреждане ще изглежда така: брашно от пилешко месо, брашно от пуешко месо, кафяв ориз, пилешка мазнина, прясно пилешко месо (без вода), прясно пуешко месо (без вода)…
Както виждаме картината радикално се промени. Всъщност в този случай храната е добра – на първите две места остават месни продукти, а също така в списъка с ингредиентите има още две месни съставки; в състава на храната има само една зърнена култура преди да е посочен източника на мазнини. Може да сме уверени във висока степен ,че посочената храна съдържа достатъчно количество месо.
ПРИМЕР 2
Състав на храна: брашно от пилешко месо, кафяв ориз, бял ориз, оризови трици, ечемик, пилешка мазнина…
На пръв поглед изглежда добре. Първата съставка в списъка е месо под формата на брашно, затова не се налага да отчитаме последствията от изпарението на водата. Но действително ли тази съставка е на първо място? Всъщност не можем да сме уверени, че това е така. След като съберем заедно различните форми на ориза, те вероятно ще изместят съставката от месо на второ място в списъка. В случая аз не бих се съмнявала в това. Трябва да отбележим, че в състава на храната има още една зърнена култура. Въз основа на посочените данни не можем да сме убедени, че въпросната храна действително съдържа достатъчно количество месо.
ПРИМЕР 3
Състав на храна: брашно от пилешко месо, кафяв ориз, ечемик, овесено брашно, царевица, пилешка мазнина, пшенично брашно, царевично брашно, рибно брашно, просо…
В този случай технологията за разделянето на съставките почти не се използва. Но нека да погледнем съотношението на съставките от месо към зърнените култури съдържащи се в храната – първата съставка може и да е месо, но след нея следват четири зърнени култури преди мазнината, а след нея още три. Има и още една месна съставка, но тя е на девето място в списъка, което показва, че нейното количество е малко. Ако обединим всички зърнени храни ще видим пълното им превъзходство по отношение съдържанието на месо. А това е лошо, защото храносмилателната система на кучето и котката трудно преработва зърнените храни, тя не е приспособена за това.
Производителите никога не разкриват точните пропорции на съставките, които влагат в храните, затова сме принудени да правим оценка, основавайки се на информацията, която имаме от етикета. При храните за кучета и котки е по-разумно да се подхожда към оценката с голяма доза скептицизъм, а не сляпо да се доверяваме на рекламата.
Подкрепи True ROAR чрез PayPal, събраните средства ще бъдат използвани за хостинг и поддръжка на сайта – paypal.me/trueroareu